Човекът, който падна на земята (The Man Who Fell to Earth) е британски фантастичен филм от 1976 г., режисиран от Никълъс Роуг по сценарий на Пол Майерсберг и Уолтър Тевис. Премиерата на филма в САЩ е на 28 май 1976 г.
Човекът, който падна на земята е култово научнофантастично арт-кино, което използва жанра като екзистенциална алегория за отчуждението, зависимостта и разпада на идентичността. Режисиран от Никълъс Роуг, филмът е сред най-смелите и нестандартни творби на 70-те години и остава неразривно свързан с една от най-емблематичните роли на Дейвид Боуи.
Историята проследява Томас Джером Нютън – загадъчен мъж, който пристига на Земята с ясна мисия. Той бързо използва своя изключителен интелект и напреднали познания, за да натрупа огромно богатство чрез технологични иновации. Зад привидния му успех обаче се крие дълбока самота и усещане за пълна несъвместимост със света, в който се е озовал.
С времето Нютън се сблъсква с човешките слабости – алкохол, секс, власт и корпоративна алчност – които постепенно подкопават целта му и водят до физически и психически разпад. Филмът не следва класическа структура, а се развива като фрагментарно, почти съновидно преживяване, което отразява отчуждението на главния герой.
Николас Роуг използва нелинейно повествование, резки монтажни скокове и символични образи, за да създаде усещане за дезориентация и времева нестабилност. Режисурата съзнателно отказва ясни обяснения и подканва зрителя да интерпретира случващото се на емоционално и философско ниво. Визуалният стил – студен, еротичен и често тревожен – превръща филма в визуално есе за чуждостта.
Дейвид Боуи прави изключително запомнящ се дебют в киното като Томас Джером Нютън. Неговата андрогинна визия, отчуждено присъствие и почти нечовешка крехкост превръщат героя в символ на абсолютния аутсайдер. Боуи не „играе“ извънземен – той просто съществува като такъв, което прави изпълнението му хипнотизиращо.
Рип Торн придава груб реализъм и цинизъм като човек, който въвлича Нютън в света на американската алчност и саморазрушение. Кенди Кларк внася уязвимост и тъга в образа на жена, която се опитва да намери смисъл чрез връзката си с Нютън, но също става жертва на същите зависимости.
Човекът, който падна на земята е мрачно, провокативно и дълбоко човешко кино, което използва научната фантастика като огледало на реалния свят. Това е филм за невъзможността да принадлежиш, за цената на технологичния прогрес и за начина, по който обществото поглъща и унищожава различното. Не е лесен за гледане, но е изключително възнаграждаващ за зрители, които търсят кино с идеи и смел художествен език.
